|
Глава 5
ЖИВОТЪТ НА ВЪРХОВНАТА ЖРИЦА
РАЗКАЗА НА ЕЛАНИЯ
Aз пристъпих към задълженията на върховна жрица в една голяма и влиятелна община. Аз имах много привилегии, но възникваха и много конфликти. Имаше конфликти със сатана и със много членове на общините, тъй като много неща аз не само се отказвах да правя, но и да присъствам при това.
Основна задача беше палнирането на ежемесечни събрания с върховните свещеници на тази организация. Нашите организационни срещи обикновенно минаваха 2 пъти в месец в атмосфера на абсолютна секретност. Върховния свещеник и аз винаги се срещахме с 13 вещици и с 13 магьосници на общината. Обикновенно тези срещи, които ние възглавявахме, минаваха в големи богати домове, където имаше голяма маса зад която можеха да седнат всички.
Ние със върховния свещеник се намирахме начело на масата, а 13 вещици от едната страна и 13 магьосника от другата сядаха в съответсвие с ранговете. Сатана обикновенно изпращаше няколко таласъма, които изглеждаха като хора и се превръщаха само по негова заповед. Те много точно и бдително ни наблюдаваха. Сатана ги използваше за възпитателни мерки. Те му принадлежаха и му се подчиняваха само на неги и му бяха напълно предани. Тях никой не ги обичаше.
В основно те се изпозлваха в качество на охрана и за подържане на дисциплина, баблюдавайки, да се изпълняват точно всички заповеди.
Планирваше събранието и решаваше бизнес въпросите лидерската крупа. Заповедите се даваха от сатана непосредтсвено на върховния свещеник или жрица чрез техните демони. Ние винаги се стараехме тези събрания да бъдат интересни и драматически, винаги се грижехме за това, за има достатъчно наркотици и алкохол. Аз нямах нищо общо със добиването им. Тази грижа лежеше на други членове на култа, които се занимаваха с този бизнес. Такива хора имаше достатъчно. Високо стоящите ръководители на култа никога не се докосваха с работите, които бяха противозаконни и никога не употребяваха наркотици, нито алкохол. Те се страхуваха да затъмнят своя разум, тъй като за тяхното място имаше много претенденти.
Ние се запознахме с ръководителите на други култове, намиращи се в нашия регион. Имаше много сатанински групи, които нямаха отношения към "братството" а много даже и не знаеха за нашето съществуване. Ние много щателно ги наблюдавахме и контролирахме техните действия.
Една от моите грижи, от които се отказвах, беше церемонията на жертвопроношение, при което не важно хора или животни. Заради това аз доволно често бях наказвана от сатана и неговите демони. Тъй като бях много по силна от другите членове на култа, те нищо не можеха да ми направят, затова мене ме наказваше сатана илинеговите демони. В основно това беше физическо наказание. Невъзможно е да предам с думи тези болки и мъчения, чрез които аз преминах заради своя отказ. Аз много боледувах, в това число и рак, аз 4 пъти преминах през химиотерапия, но въпреки всичко не се предавах, тъй като просто не можех да убивам.
Младеж! Моля ви послушайте ме! Всяко учстие в окултизма - това е капан. От там няма лесен изход. Сатана може да напарви същото, което и с мене даже по лошо. Аз се моля всеки ден, Бог да покаже на тези от вас, които са попаднали вече в този капан, че даже и след като си подипсал договора, той може да бъде разкъсан чрез кръвта на Исус Христос. Ти можеш да станеш свободен ако се покаеш в своите грехове и приемеш Христос в своя живот, за да стане твоя Господ, Сапсител и Господар. Помни сатана винаги работи за твоето разрушение, Исус иска да ти даде живот.
Някои събрания ми харесваха. На тях ние се събирахме просто да поговорим и да поиграем в игри, съревновавайки се в своите способности и сила, запаляхме свещи от другия край на стаята без докосване и т.н. На мене ми харесваха пътуванията в Калифорния на състезания и конференции, където аз и върховния свещеник летяхме на частен самолет от частно летище. Той се намираше недалеко от това място, където встъпих в култа. Практически никой не знаеше за неговото местонахождение -толкова добре беше замаскиран и охраняван. Това винаги бяха големи мероприятия. Тяхната цел се състоеше в обмен на идеи и проповядване.
Състезанията на които се определяше кой е най силния. Именно балгодарейкина тези състезания аз станах член на националния конгрес а след това и "съпруга на сатаана" на ниво САЩ.
Обикновенно, това продължаваше около седмица, направо преди черната събота, когато се празднуваше черната меса (пасхалната нощ). Аз винаги намирах предлог да се върна в къщи в този ден. Това ставаше в специално място в гората на Калифорния, надалеко от Лос Анжелис. Там се намираше богат пансионат построен специално за култа, със около 30 номера. Големи стъклени прозорци бяха украсени с мозайка на окултни и демонически символи. Интериора беше богато и красиво напарвен. Имаше огромен банкетна зала, зали за танцуване и разбира се басейни, тенис кортове,голф полета. Всичко това изглеждаше като извънградски клуб на милионери. Три подземни библиотеки бяха напълнени със старинни ръкописи, окултна и историчека литература. В сейфовете лежеше злато, сребро, валута от различн страни на света. Територията беше защитена от гора и се охраняваше както от земята така и от въздуха.
Моето последно пътуване беше към участието в особенно мероприятие. В това време аз бях вече първата "съпруга" с страната. Провеждаха се състезания от международно ниво. Тях ги въглавяваше върховния свещеник, значително отличил се пред всички останали. Това беше висок, много красив, с тъмна коса млад човек, но напълнен с такава твърда сила, че всички се страхуваха от него и го ненавиждаха. Той провеждаше състезанието с абсолютно безразличие към изгубилите съвършенно не обръщайки внимание на това, убити ли са или не. Със своя остър поглед той те замразяваше до мозъка на костите. Неговото съдийство беше желязно, даже и аз се опитвах да правя всичко правилно.
Всички състезания беха невероятно трудни, това даваше възможност най добре да определим нивото на нашата сила. Помня как например аз трябваше по малко от помръдване на пръстите да превърна заека в котка и обратно. Тези физически промени се правеха с помоща на определени демони и извикваха в животните мигнвенна смърт. Към последния ден на състезанието аз се оказах единствена, която премина всички изпитания до край, но съдиите, въпреки това продължаваха да натикста върху мен. Аз нямах избор, освен да изпълня неговите заповеди. Последния прецедент можеше да ме лиши от живот, ако моите демони не се окажеха достатъчно силни.
Мене ме поставиха 5 метра от човек с "магнум". Вдигайки ръце пред себе си, аз зивиках демоните да напарвят около мене щит.
ЧОвека веднага почна да стреля, изпускайки в мене всичкото олово. Да неулучи той не можеше. Демоните бяха добър щит: куршумите падаха на пода и се въртяха. Спечелвайки състезанието, аз получих много аплодисменти и почести.
На мене на главата ми сложиха корона и всички почтенно се поклониха пред мен. През останалото време в пансионата, със мене се обръщаха като със кралица. На мене ми дадоха прекрасни дрехи, управиха ми косите, сложиха ми украшения, около мене се суетяха слуги. Имаше много банкети, винаги се намираха красиви ухажери, които едновремено се явяваха и телохранители. Возиха ни в най добрите ресторанти на Лос Анджелис. За да бъде сигурно, че храната не е отровена, винаги я пробваха преди мене. Ние се возехме на яхти, коне и т.н. Това беше особено време в чест на сатана, когато на членовете на култа се забраняваше да се бият между себе си. Аз бях прекалено горда, но много скоро Господ ме смири.
По време на тези пътувания стана случай, който лично ме насочи към приемането на Исус Христос, и аз почнах да се съмнявам в това ,че сатана е по силен от Бога. Върховния свещеник ни събра всичките, няколко човека и ни каза, че тук недалеко живее семейство, което вреди на сатана. Те придърпаха някои членове на култа на страната на врага - Исус Христос. Сатана даде разпореждане да унищожим всички. Ние бяхме длъжни да идем там в своите духовни тела (астрална проекция) и да се разправим с тях. Сядайки във кръг, ни поставихме пред себе си свещи и излизайки от своите тела, се насочихме към дома на тези хора. Макар че на мене не ми се искаше да изпълнявам тази заповед, но избор нямаше. Ако не се бях подчинила то мене биха ме унищожили.
Но за мое идивление, идвайки към техния дом, ние не можехме да се движим по нататък. Цялата територия беше обкръжена от грамадни ангели, облечени в бели мантии. Дъжейки се за ръце те стояха така близко един до друг, че техните рамене се докосваха. Те нямаха защита, нито оръжие, но както и да се страехме, никой от нас не можеше да премине през тях. Всякакво оръжие, което ние се опитвахме да използваме срещу тях не действаше. Отначало те ни се присмяха казвайки давайте още един път може пък и да стане. Все повече и повече ние се разпалвахме и беснеехме. Но изведнъж техния вид се измени само един поглед беше достатъчен, за да ни хвърлят на земята. Това беше много унизително.
Никога няма да забравя, как в този момент, когато седях на земята и им се пулех, един от ангелите ме погледна напарво в очите и се обърна с такъв любящ глас, какъвто по рано не бях чувала:
Моля приеми Исус за Господ на своето сърдце. АКо ти по нататък продължаваш да вървиш по този път, скоро ще те унищожат. Сатана те ненавижда, но Исус те обича така силно, че умря за тебе. Помисли над това, да предадеш животът си на Исус.
Това беше за мене край на сражението. От по нататъшни опити да пробия аз се отказах. Мене цялата ме тресеше. Другите все още се опитваха да пробият, но успех така и не достигнаха. Мисля че това семейство даже не знаеше какво ставаше около домът им. Те бяха напълно защитени. Това беше особен вид ангели, чрез които никой не можеше да пробие. Дълбоко в сърдцето си аз им бях благодарна, че ние постигнахме своето, а аз имах повод за размишление.
Този инцидент с ангелите се случи 2 години до момента, когато аз предадох животът си на Господ Исус. Но все още продължавах да жадувам за власт и сила, не разбирайки, че тзи сила ме унищожава и ме води към ада.
. |
|